1Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки.2Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели[1] и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“3Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“4По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници – пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква.5И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.6Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.7А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора.8След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне.9Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“10Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора.11Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи.12Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.13Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща.14Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне* пред Господа.15Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне* и заклаха жертви.16Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.17Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон.18А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус[2].19Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление.20Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“21И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“