1 Летописи 16 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Донесоха Божия ковчег и го поставиха в скинията, която Давид беше направил за него; и принесоха пред Бога всеизгаряния* и мирни жертви. 2 Когато Давид привърши с всеизгарянията и принасянето на мирни жертви, благослови народа в името Господа. 3 И раздаде на всички израилтяни – мъже или жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.

Хвалебна песен на Давид

4 Тогава постави на служба пред ковчега на Господа някои от левитите, за да славят, благодарят и възхваляват Господа, Бога на Израил: 5 първи – Асаф, втори – Захария, след това Йеиел, Шемирамот, Йехиил, Мататия, Елиав, Ванея, Овед-Едом и Йеиел – с псалтири и арфи; Асаф трябваше да свири на цимбали, 6 а свещениците Ванея и Озиил – постоянно да тръбят с тръби пред ковчега на Божия завет. 7 В онзи ден Давид за първи път нареди чрез Асаф и братята му да славословят Господа, като каза: 8 „Славете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте делата Му сред народите; 9 пейте и свирете в Негова възхвала; разказвайте за всичките Му чудеса; 10 хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа; 11 търсете Господа и Неговата сила, бъдете винаги пред Неговия взор; 12 помнете чудесата, които е извършил, знаменията Му и наредбите, които е изрекъл; 13 вие, потомци на Неговия служител Израил, синове на Яков, Негови избраници! 14 Той е Господ, нашият Бог, Неговите наредби властват над цялата земя. 15 Помнете винаги завета Му, словото, което отреди за хиляди поколения, 16 завета, който сключи с Авраам, и клетвата, която даде на Исаак 17 и която отреди на Яков за закон и на Израил за вечен завет 18 с думите: ‘На тебе ще дам ханаанската земя за ваш наследствен дял.’ 19 Тогава те бяха малцина на брой, шепа пришълци в тази страна, 20 които преминаваха от народ към народ, от царство в царство, 21 но Той не позволи на никого да им стори зло и заради тях изобличи царе. 22 ‘Не пакостете на Моите помазаници и не вършете зло на Моите пророци!’ 23 Възпявайте Господа, жители на цялата земя, благовестете от ден на ден спасението Му! 24 Разгласявайте сред езичниците славата Му и между всички народи чудесата Му! 25 Защото Господ е велик и достоен за прослава, по-достоен за почит от всички богове. 26 Защото чуждите богове са лъжливи, а Господ сътвори небесата. 27 Слава и величие Го обгръщат, сила и радост са около Него. 28 Въздайте на Господа, племена и народи, въздайте на Господа слава и чест, 29 въздайте на Господа слава на името Му; вземете дар и идете пред Него, поклонете се на Господа пред Неговото великолепие и святост! 30 Треперете пред Него, жители на цялата земя, защото Той основа вселената и тя няма да се поклати. 31 Да се веселят небесата, да тържествува земята и да говорят между народите: ‘Господ е цар!’ 32 Да бушува морето и всичко, което го обитава, да се радва полето и всичко, което расте върху него. 33 Да ликуват пред Господа гори и дъбрави, защото Той идва да съди света. 34 Прославяйте Господа, защото милостта Му е вечна, 35 и кажете: ‘Спаси ни, Боже, Спасителю наш! Събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята слава!’ 36 Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, от векове за векове!“ И целият народ каза: „Амин, слава на Господа!“

Служби пред Бога в Йерусалим и в Гаваон

37 И Давид остави Асаф и братята му пред ковчега на Господния завет, за да извършват богослужение според ежедневната служба; 38 за стража пред портите остави Овед-Едом, Удитуновия син, и братята му – шестдесет и осем души; сред тях беше и Хоса; 39 свещеника Садок и братята му свещеници остави пред Господния дом, който беше на височината при Гаваон, 40 за да принасят всеизгаряния на Господа – всяка сутрин и вечер върху жертвеника, така както е написано в закона, който Господ даде на Израил. 41 С тях бяха Еман и Идитун, и другите избраници, които бяха назначени поименно и задачата им бе да славят Господа, защото Неговата милост е вечна. 42 При Еман и Идитун имаше тръби, цимбали и други инструменти за онези, които трябваше да възхваляват с песните си Бога; а синовете на Идитун постави като стража при портите. 43 След това целият народ си тръгна и всеки се прибра у дома си. Отиде си и Давид, за да благослови своя дом. (2 Цар 6:19)