1И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството[1] за Бога не с възвишено слово или мъдрост, (2 Кор 11:6)2защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия. (Гал 3:1)3Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет (Д А 18:9)4и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка[2] мъдрост, а в проява на дух и сила, (1 Сол 1:5)5за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
Откриване на Божията мъдрост чрез Светия Дух
6Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят*, нито на властниците в този свят, които си отиват.7Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и8която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата.9Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“ (Ис 64:3; Сир 1:10)10А на нас Бог откри това чрез Своя[3] Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини.11Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух.12Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога.13Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия[4] Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора.14Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно.15А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира.16Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум. (Ис 40:13; Рим 11:34; Прем 9:13)