1[1] Ела на себе си, опомни се ти, безсрамен народ,2преди да се е изпълнило определеното за вас – денят преминава като плява, преди да е дошъл върху вас пламенният гняв на Господа, преди да е настъпил денят на негодуванието на Господа.3Търсете Господа, всички смирени в страната, които изпълнявате законите Му, стремете се към справедливост, стремете се към смирение. Може би ще се скриете в деня на гнева на Господа.4Защото Газа ще бъде напусната и Аскалон ще опустее, жителите на Азот ще бъдат изгонени посред бял ден и Екрон ще бъде разорен из основи. (Ис 14:29; Ер 47:1; Ез 25:15; Йоил 4:4; Ам 1:6; Зах 9:5)5Горко на вас, които обитавате крайбрежието, вие от критския народ! Словото на Господа е отправено срещу вас, жителите на Ханаан, на филистимската страна! Аз ще те изтребя така, че няма да имаш жители.6Крайбрежната страна ще се превърне в селища с кладенци за овчари и огради за стада.7Крайбрежието ще се падне на останалите от дома на Юдея. Там те ще пасат стадата си и ще си почиват вечер в къщите на Аскалон, защото Господ, техният Бог, ще се погрижи за тях и ще ги върне от плена им.8Аз чух хулата на Моав и обидите на амонците, как те се подиграваха с Моя народ и горделиво се надсмиваха над страната му. (Ис 15:1; Ер 48:1; Ез 21:33; Ез 25:1; Ам 1:13)9Затова Аз съм жив! – гласи словото на Господ Вседържител, Бог на Израил: Моав ще бъде като Содом, а амонците ще бъдат като Гомора, място с коприва и солници, вечна пустиня, останалите от народа Ми ще ги вземат плячка и оцелелите от Моите избраници ще ги получат в наследство. (Бит 19:24; Ис 14:2; Зах 2:13)10Такова ще е възмездието за надменността им, понеже те се подиграваха и горделиво се надсмиваха над народа на Господа Вседържител.11Страшен ще бъде за тях Господ: Той ще изтреби всички по земята и пред Него ще се покланят – всеки от мястото си – всички далечни народи.12И вие, етиопци, ще бъдете избити с Моя меч. (Ис 18:1)13Господ ще простре ръката Си срещу север, ще унищожи Асур и ще превърне Ниневия в пустош, в сухо като пустиня място. (Ис 10:5; Наум 1:1)14Стада ще лежат сред нея и всякакъв род животни, пеликан и таралеж ще обитават в украшенията ѝ от резба; гласът им ще ечи по прозорците, разруха ще има при стълбовете на портите, защото кедровите им обложки ще бъдат премахнати.15Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. (Ис 47:8; Ер 18:16; Ер 19:8; Ер 49:17)