1Понякога упрекът се отправя не навреме и е по-разумно да се премълчи.2Много по-добре е да упрекнеш открито някого, отколкото тайно да му се сърдиш.3И ако той признае постъпката си, ще запази своето достойнство.4Който се стреми да наложи право чрез сила, е като евнух, който иска да отнеме честта на девица. (Сир 30:20)5Който мълчи, го смятат за мъдър; друг пък го мразят заради голямата му бъбривост. (Пр 17:28)6Някой мълчи, защото не знае какво да отвърне, а друг мълчи, защото знае кога е време да говори.7Мъдрият човек мълчи, докато е необходимо, а глупавият бъбривец не изчаква подходящото време.8Който няма мярка в речта си, отвращава, а който проявява наглост – намразват го[1].9Понякога човек намира щастието сред несполуки, а понякога печалбата се превръща в загуба.10Има благодеяние, от което за тебе няма облаги, а има благодеяние, за което отплатата ще е двойна.11Има унижение заради слава, а някой след унижение вдига глава.12Някой с малко пари купува много, но ще плати за това седем пъти повече.13Мъдрият може с думи да прояви любезност, а глупавите напразно те обсипват с дарове.14Нямаш полза от дарове на глупав[2] – с едно око дава, а с много очаква да вземе.15Малко ще ти даде, а много ще ти натяква и ще отвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска обратно. Такъв човек става омразен.16Глупавият ще си рече: „Нямам си приятел, няма благодарност за добрините ми.17Ядат ми хляба, а имат зли езици.“ Колко пъти и кой ли няма да се присмее на такъв?[3]18По-добре да се подхлъзнеш на земята, отколкото да ти се изплъзне дума от езика. Така бързо ще дойде и гибелта на онези, които вършат злини.19Неуместно изречената дума е като неприятния човек – винаги е в устата на невежите.20На никого не се нрави пословицата от устата на глупав човек, защото е казана не на място. (Пр 26:7)21Някой се въздържа от грях поради немотия и той ще спи с чиста съвест.22Някой погубва себе си от срам, че не може да се опълчи против неразумен човек. (Сир 4:21; Сир 42:1)23Някой от срам дава обещание на приятел и ненужно си спечелва враг у него, когато не може да го спази.24Лъжата за човека е лош порок, тя е винаги в устата на невежия. (Пр 13:5)25По-добре крадец, отколкото някой, свикнал винаги да лъже. Но и за двамата е отредена гибел.26Лъжливият човек по нрав е непочтен и позорът винаги ще го съпътства.
Наставления
27Мъдрият ще бъде почитан сред малките и разумният човек ще се харесва на знатните.28Който обработва земята, ще увеличи купните си, а който се харесва на знатните, ще му бъде простено, ако стори неправда. (Пр 12:11)29Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и като намордник на устата възпират справедливите укори. (Изх 23:8; Вт 16:19; Пр 17:8; Пр 18:16; Пр 21:14)30Несподелена мъдрост и укрито съкровище – каква полза и от двете? (Мт 5:14; Сир 41:14)31По-добре човек, който прикрива глупостта си, отколкото човек, който прикрива мъдростта си[4].