1Радвам се, че Господ чу моя молитвен глас.2Той наклони ухо към мене и затова ще Го призовавам през всичките си дни.3Вълните на смъртта ме обзеха, адски мъки ме постигнаха, понесох притеснение и скръб.4Тогава призовах името на Господа: „Господи, спаси живота ми!“5Господ е милостив и справедлив; нашият Бог проявява милост.6Господ закриля простодушните: бях изнемогнал и Той ме спаси.7Върни се, душо моя, към спокойствие, защото Господ ти стори добро.8Ти спаси живота ми от смърт, очите ми – от сълзи, и краката ми – от препъване.9Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.
Чашата на спасението
10[1] Повярвах и затова казах: „Аз съм много съкрушен.“ (2 Кор 4:13)11В своята скръб си казах: „Всеки човек е лъжец.“12Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мене?13Ще приема чашата на спасението и ще призова името на Господа.14Ще изпълня моите обещания към Господа пред целия Негов народ.15Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите святи люде.16О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята слугиня. Ти строши моите окови.17На Тебе ще принеса жертва със славословие и името на Господа ще призова.18Ще изпълня своите обещания към Господа пред целия Му народ19в храмовите дворове на Господа, посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.