1Нощем на леглото си търся този, когото обича моята душа. Търсих го и не го намерих.2Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града, по улици и по площади; ще търся онзи, когото обича душата ми.“ Търсих го, но не го намерих.3Срещнаха ме стражи, които обикалят града. Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“4Но щом ги отминах, намерих онзи, когото обича душата ми, хванах се за него здраво и не го пуснах, докато не го заведох в къщата на майка си и в спалнята, където ме е родила.
Възлюбеният
5Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
Годеникът идва Хор
6Кой идва от пустинята като стълб дим, ухаещ на смирна и тамян, и на всякакви ароматни прахове.7Ето Соломоновото носило! Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.8Всички са опасани с меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.9Цар Соломон си е направил носилото от ливански кедри.10Колонките му е направил от сребро, облегалата му – от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат, а отвътре са я украсили с кожа.11Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.