1И видях, когато Агнецът сне първия от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва с гръмовит глас: „Ела и виж[1]!“2И видях – ето бял кон и на него ездач с лък; и му беше даден венец, и той излезе победоносно, за да побеждава. (Зах 1:8; Зах 6:1)3А когато сне втория печат, чух второто живо същество да казва: „Ела и виж!“4И излезе друг кон – огненочервен, а на ездача му беше дадено да отнеме мира от земята, тъй че хората да се убиват един друг. И му беше даден голям меч.5А когато сне третия печат, чух третото живо същество да казва: „Ела и виж!“ И видях – ето черен кон, а ездачът му имаше везни в ръката си.6И чух глас, сякаш излизащ от четирите живи същества, да казва: „Половин кило жито за надница и кило и половина ечемик за надница, но елея и виното да не повредиш!“7А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество да казва: „Ела и виж!“8И видях – ето сивозелен кон и на него ездач, чието име беше Смърт и адът го следваше. И им се даде власт над едната четвърт част на земята да умъртвяват с меч и глад, с чума и с диви зверове. (Ер 14:12; Ез 5:12; Ез 14:21)9А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на убитите заради Божието слово и заради свидетелството, което те дадоха.10И викаха с висок глас: „Докога, свети и истинни Владико, няма да съдиш и няма да наказваш живеещите по земята за нашата кръв?“ (Вт 32:43; Зах 1:12)11И на всеки от тях бяха дадени бели дрехи и им се каза да отпочинат още малко време, докато се допълни броят на техните съслужители и на братята им, които ще бъдат убити като тях.12А когато сне шестия печат, ето видях: стана голямо земетресение и слънцето почерня като вретище*, и месечината стана съвсем като кръв. (Йоил 3:4; Отк 11:13; Отк 16:18)13Звездите от небето паднаха на земята, както късните незрели плодове падат, разлюлени от силен вятър. (Ис 13:10; Ис 24:23; Ис 34:4; Ез 32:7; Мт 24:29; Мк 13:24; Лк 21:25; Отк 8:12)14И небето се отдръпна и се нави като свитък, а всички планини и острови се отместиха от местата си. (Отк 16:20)15Тогава земните царе и велможите, хилядниците*, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещери и по планински скали, (Ис 2:10)16като казваха на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седналия на престола и от гнева на Агнеца. (Ос 10:8; Лк 23:30)17Защото дойде великият ден на гнева Му, кой ще може да устои?“ (Йоил 2:11; Наум 1:6; Соф 1:14; Мал 3:2)