Матей 9

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 След това Той се качи в една лодка, отплава на другия бряг и пристигна в Своя Си град. (Мк 2:1; Лк 5:17)2 И ето донесоха при Него един парализиран човек, който лежеше на носилка. Когато Иисус видя вярата им, каза на парализирания: „Смелост, синко, прощават ти се греховете!“3 Тогава някои от книжниците* си помислиха: „Той богохулства.“4 А Иисус, като разбра мислите им, каза: „Защо мислите лоши неща в сърцата си?5 Защото кое е по-лесно? Да кажа ‘Прощават ти се греховете’ ли или да кажа ‘Стани и ходи’?6 Но ще разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята.“ Затова каза на парализирания: „Стани, вземи носилката си и се прибери у дома си!“ (Йн 5:8; Д А 9:32)7 Тогава той стана и отиде у дома си.8 Като видя това, множеството народ се смая и прослави Бога, Който е дал такава власт на хората.9 Когато Иисус вървеше по-нататък, видя да седи на митницата човек на име Матей и му каза: „Последвай Ме!“ Той стана и Го последва. (Мк 2:13; Лк 5:27)10 Докато Иисус седеше на трапеза в неговата къща, ето много митари* и грешници дойдоха и насядаха на трапезата заедно с Него и учениците Му.11 А фарисеите*, като видяха това, казаха на учениците Му: „Защо вашият Учител яде заедно с митари* и грешници?“ (Лк 15:1)12 Но Той чу това и каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните.13 Постарайте се да разберете какво значи: ‘Милост искам, а не жертва.’ Защото не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“ (1 Цар 15:22; Пс 40:7; Ос 6:6; Мт 12:7)14 Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и попитаха: „Защо ние и фарисеите* постим много, а Твоите ученици не постят?“ (Мк 2:18; Лк 5:33)15 Иисус им отговори: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докато при тях е младоженецът? Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава те ще постят.16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.17 Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове – тъй ще се запази и едното, и другото.“18 Докато Иисус им говореше това, ето един началник дойде, поклони се пред Него и каза: „Моята дъщеря току-що умря. Но ела, възложи ръката Си върху нея и тя ще живее.“ (Мк 5:22; Лк 8:40)19 Иисус стана и тръгна след него заедно с учениците Си.20 И ето една жена, която страдаше дванадесет години от кръвотечение, се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му. (Лев 15:25; Мт 14:36)21 Защото тя си мислеше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“ (Лк 6:19)22 Иисус се обърна, видя я и каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те изцели!“ И от този миг жената оздравя.23 А когато Иисус влезе в дома на началника и видя свирачите[1] и разтревожените хора,24 каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, а само спи.“ Тогава те Му се присмиваха.25 А когато множеството беше отстранено, Той влезе и хвана ръката на момичето; и то се изправи.26 И слухът за станалото се разнесе по цялата област. (Мт 4:24)27 Когато Иисус си отиваше оттам, двама слепи тръгнаха след Него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“ (Мт 20:29; Мк 10:46; Лк 18:38)28 А като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че Аз мога да извърша това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“29 Тогава Той се докосна до очите им и каза: „Нека ви бъде според вашата вяра.“30 И очите им се отвориха. А Иисус строго им заповяда: „Внимавайте никой да не узнае за това.“ (Мк 1:43)31 Но когато излязоха, те разнесоха вестта за Него по цялата област.32 Докато те излизаха, ето доведоха при Него ням човек, обхванат от бяс. (Мт 12:22; Лк 11:14)33 Веднага щом бесът бе изгонен, немият проговори. Насъбралите се бяха в почуда и казваха: „Никога такова нещо не се е виждало в Израил.“ (Мк 2:12)34 А фарисеите* казваха: „Той изгонва бесове със силата на бесовския княз.“ (Мк 3:22)35 Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа. (Мт 4:23; Мк 1:39; Лк 4:43)36 А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мк 6:34)37 Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко. (Лк 10:2)38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“