1А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина*, Иисус изпрати двама ученици, (Мк 11:1; Лк 19:29; Йн 12:12)2като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле[1] с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете.3А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“4А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:5„Кажете на дъщерята на Сион: ‘Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле’*.“ (Ис 62:11; Зах 9:9)6Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус.7Докараха ослицата и ослето* и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях.8А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. (4 Цар 9:13)9Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна* на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна* във висините!“ (Пс 118:26; Мт 23:39)10Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“11А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“
Изгонване на търговците от храма
12Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари* и пейките на продавачите на гълъби. (Зах 14:21; Мк 11:15; Лк 19:45; Йн 2:13)13И им каза: „Писано е: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп’.“ (Ис 56:7; Ер 7:11)14И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели.15Когато първосвещениците* и книжниците* видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна* на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват16и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: ‘От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала’?“ (Пс 8:3)17И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува. (Лк 21:37)
Безплодната смокиня
18А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. (Мк 11:12)19И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“21А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: ‘Вдигни се и се хвърли в морето!’ – ще стане. (Мт 17:20; Лк 17:6; 1 Кор 13:2)22И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“ (Мт 7:7)
За властта на Иисус Христос
23Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците* и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ (Мк 11:27; Лк 20:1)24Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това.25Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘От небето’, ще ни каже – ‘а защо не му повярвахте’?26Ако пък речем – ‘От хората’, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ (Мт 14:5)27Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Притча* за двамата синове
28„А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: ‘Синко, иди днес да работиш на лозето.’29А той рече: ‘Не искам.’ Но после се разкая и отиде.30И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: ‘Добре, господарю.’ Но не отиде.31Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите* и блудниците ви изпреварват в Божието царство.32Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите* и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“ (Лк 3:12; Лк 7:29)
Притча* за злите лозари
33„Чуйте друга притча*. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин*, построи кула* и като го предаде на лозари, замина надалеч. (Ис 5:1; Мк 12:1; Лк 20:9)34А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода.35Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. (Мт 22:6)36Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.37Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’38Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’39Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха.40И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“41Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“42Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла[2], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ (Пс 118:22; Д А 4:11; 1 Пет 2:6)43Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове.44И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Дан 2:34)45Като изслушаха притчите* Му, първосвещениците* и фарисеите* разбраха, че говори за тях.46И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.