Влезте безплатно

Матей 21

Библия, нов превод от оригиналните езици



1 А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина*, Иисус изпрати двама ученици, (Мк 11:1; Лк 19:29; Йн 12:12) 2 като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле[1] с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. 3 А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ 4 А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва: 5 „Кажете на дъщерята на Сион: ‘Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле’*.“ (Ис 62:11; Зах 9:9) 6 Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус. 7 Докараха ослицата и ослето* и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. 8 А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. (4 Цар 9:13) 9 Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна* на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна* във висините!“ (Пс 118:26; Мт 23:39) 10 Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“ 11 А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“ 



12 Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари* и пейките на продавачите на гълъби. (Зах 14:21; Мк 11:15; Лк 19:45; Йн 2:13) 13 И им каза: „Писано е: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп’.“ (Ис 56:7; Ер 7:11) 14 И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. 15 Когато първосвещениците* и книжниците* видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна* на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват 16 и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: ‘От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала’?“ (Пс 8:3) 17 И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува. (Лк 21:37) 



18 А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. (Мк 11:12) 19 И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ 21 А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: ‘Вдигни се и се хвърли в морето!’ – ще стане. (Мт 17:20; Лк 17:6; 1 Кор 13:2) 22 И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“ (Мт 7:7) 



23 Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците* и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ (Мк 11:27; Лк 20:1) 24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘От небето’, ще ни каже – ‘а защо не му повярвахте’? 26 Ако пък речем – ‘От хората’, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ (Мт 14:5) 27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“ 



28 „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: ‘Синко, иди днес да работиш на лозето.’ 29 А той рече: ‘Не искам.’ Но после се разкая и отиде. 30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: ‘Добре, господарю.’ Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите* и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите* и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“ (Лк 3:12; Лк 7:29) 



33 „Чуйте друга притча*. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин*, построи кула* и като го предаде на лозари, замина надалеч. (Ис 5:1; Мк 12:1; Лк 20:9) 34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. (Мт 22:6) 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“ 42 Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла[2], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ (Пс 118:22; Д А 4:11; 1 Пет 2:6) 43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Дан 2:34) 45 Като изслушаха притчите* Му, първосвещениците* и фарисеите* разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.