1След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. (Мт 9:1; Лк 5:17)2Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието.3Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души.4Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.5Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“6Там седяха някои от книжниците* и размишляваха в сърцата си:7„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ (Пс 103:3; Ис 43:25)8Иисус, като разбра чрез духа Си[1], че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си?9Кое е по-лесно да кажа на парализирания: ‘Прощават ти се греховете’ ли, или да кажа: ‘Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?’10Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания:11„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“ (Йн 5:8)12Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“ (Мт 9:33)
Призоваване на митаря* Левий и общуване с грешници
13След това Иисус излезе пак край езерото. Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше. (Мт 9:9; Лк 5:27)14А като минаваше край митницата, видя Левий Алфеев, който седеше там, и му каза: „Следвай Ме.“ Той стана и Го последва.15И когато Иисус седеше на трапезата в неговата къща, заедно с Иисус и учениците Му седяха много митари* и грешници; тъй като те бяха много и вървяха след Него.16Книжниците[2] и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, казаха на учениците Му: „Защо Той яде и пие с грешници и митари?“ (Лк 15:1; Лк 19:7)17Като чу това, Иисус им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
Относно поста
18Учениците на Йоан и на фарисеите* постеха. Тогава някои дойдоха и Му казаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите* постят, а Твоите ученици не постят?“ (Мт 9:14; Лк 5:33)19Иисус им рече: „Нима сватбарите могат да постят, когато с тях е младоженецът? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят,20но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът. И тогава ще постят в онези дни.21Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото новопришитата кръпка ще се отдере от старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.22Също така никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове.“
Съботата е за човека
23И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове. (Вт 23:26; Мт 12:1; Лк 6:1)24Тогава фарисеите[3] Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено в събота.“ (Изх 31:13)25Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня – той и онези, които бяха с него? (1 Цар 21:2)26Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника* Авиатар и изяде хлябовете на предложението*, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“ (Лев 24:9)27И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата,28тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“