Марко 15

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Веднага на другата сутрин първосвещениците* заедно със стареите и книжниците*, както и целият синедрион*, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат. (Мт 27:1; Лк 23:1; Йн 18:28)2 Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“3 Тогава първосвещениците* повдигнаха много обвинения против Него.4 А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“ (Мк 14:60)5 Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.6 А на празника Пасха* той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат. (Мт 27:15; Лк 23:13; Йн 18:38)7 Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство.8 Народът завика[1] и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги.9 А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“10 Защото знаеше, че първосвещениците* Го бяха предали от завист.11 Но първосвещениците* подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава. (Д А 3:14)12 Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“13 Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“14 Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“ (Д А 13:28)15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.16 Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина*. (Мт 27:27; Лк 23:11; Йн 19:2)17 Облякоха Му багреница*, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата.18 След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“19 Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки.20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата*, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. (Мк 10:34)21 Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му.22 Заведоха Го в местността Голгота*, което в превод означава Лобно място*. (Мт 27:33; Лк 23:33; Йн 19:17)23 Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна*, но Той не прие.24 Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе. (Пс 22:19)25 Беше третият час*, когато Го разпънаха.26 Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.27 Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него.28 Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен[2].“ (Ис 53:12)29 Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш, (Пс 22:8; Пс 109:25; П Ер 2:15; Мк 14:58; Йн 2:19)30 спаси Себе Си и слез от кръста!“31 Също и първосвещениците* заедно с книжниците* се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси.32 Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.33 В шестия час* настана тъмнина по цялата земя до деветия час*. (Мт 27:45; Лк 23:44; Йн 19:28)34 А в деветия час* Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ (Пс 22:2)35 Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“36 Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“ (Пс 69:22)37 А Иисус, като извика силно, издъхна.38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. (Изх 26:31)39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“40 Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия. (Мт 27:55; Лк 23:49; Йн 19:25)41 Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим. (Лк 8:2)42 А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден[3], което означава денят срещу събота, – (Вт 21:23; Мт 27:57; Лк 23:50; Йн 19:38)43 дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета[4], който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус.44 Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял.45 Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф.46 А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба. (Д А 13:29)47 А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.