1В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите.2Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?3Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.4Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула* и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?5Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“
Притча* за безплодната смокиня
6Тогава им каза тази притча*: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.7И рече на лозаря: ‘Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?’8Но той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.9И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш’.“
Иисус Христос лекува в събота
10Една събота Иисус поучаваше в една синагога. (Лк 6:6; Лк 14:2)11Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.12Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“13И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.14Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“ (Изх 20:9; Вт 5:13)15Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?16А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана* е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“17И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Притча* за синаповото зърно и кваса
18Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича? (Мт 13:31; Мк 4:30)19Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“ (Пс 104:12; Ез 17:23; Ез 31:6; Дан 4:9)20И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство? (Мт 13:33)21Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“
Тясната врата
22Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше. (Мт 7:13; Лк 9:51; Лк 17:11)23Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори:24„Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат.25Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате ‘Господи, Господи, отвори ни!’, и когато Той ви отвори и рече ‘Не ви зная откъде сте’, (Мт 25:10)26тогава ще започнете да казвате: ‘Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше’.27А Той ще рече: ‘Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!’28Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън. (Пс 107:3; Мт 8:11; Мт 22:13; Мт 25:30)29И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство.30И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“ (Мт 19:30; Мт 20:16; Мк 10:31)
Оплакването на Йерусалим
31В същия ден дойдоха някои фарисеи* и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“32Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша.33Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.34Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте. (Пс 91:4; Мт 23:37; Д А 7:52)35Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: ‘Благословен е Идващият в името на Господа’!“ (Пс 118:26; Ер 12:7)