1Тогава Елифаз Теманец отговори:2„Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори?3Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце,4твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.5А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.6Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?7Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? (Пр 12:21; Сир 2:10)8Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: (Пр 22:8; Сир 7:3)9всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват.10Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.11Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.12Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея.13По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората,14обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза.15Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха.16Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя:17‘Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? (Йов 15:14; Йов 25:4; Пс 143:2)18Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки19– колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.20От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги.21Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост’.“ (Ис 38:12; 2 Кор 5:1)