1Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. (Д А 19:21; 2 Кор 2:12)2А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция.3Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. (Д А 9:23; Д А 20:19; Д А 23:12)4До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. (Д А 16:1; Д А 19:22; Д А 21:29; Д А 27:2; Еф 6:21; Кол 4:10; 2 Тим 4:12; Тит 3:12; Флм 1:24)5Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада.6А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците* и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена. (2 Тим 4:13)
Възкресяване на Евтих
7В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.8В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.9Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.10Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:32; Мк 5:39)11И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.12Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.14И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.16Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница*. (Д А 19:21)
Реч на апостол Павел пред презвитерите* в Ефес
17От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери*.18И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, (2 Кор 1:8; 1 Сол 1:5; 1 Сол 2:1)19служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите*; (2 Кор 11:23)20как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, (Д А 20:27)21как проповядвах на юдеи и на елини* покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.22И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там (Д А 19:21)23освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. (Д А 21:4; Д А 21:33)24Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. (Д А 26:15; Фил 1:20; 2 Тим 4:6)25И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство.26Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, (Д А 18:6)27защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. (Д А 20:20)28И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. (Еф 1:14; Евр 9:12; 1 Пет 1:18; 1 Пет 5:1)29Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. (Мт 7:15)30Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. (2 Пет 2:1; 1 Йн 2:19)31Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. (Д А 20:19)32А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени.33От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. (1 Цар 12:3; Мт 10:8; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:7)34Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12)35С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ (Еф 4:28)36И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.37Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха,38наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба. (Д А 20:25)