1Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. (Бит 46:4)2И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха.3И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден.4И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона,5че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ (Бит 23:3)6А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“7Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,8семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.9С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.10Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.11Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните.12И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.13Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. (Бит 23:3; Д А 7:16)14След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
Обещанието на Йосиф
15След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“16И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча17да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.18Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“19Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.20Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. (Бит 45:5)21Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят.22И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години.23И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф.24Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ (Изх 12:41)25И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ (Изх 13:19; И Н 24:32; Евр 11:22)26Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.