Битие 18

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега.2 И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята (Евр 13:2)3 и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб.4 Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво.5 Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“6 Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери* от най-доброто брашно и изпечи пити.“7 След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви.8 Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха.9 Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ (Бит 15:2; Бит 17:15)10 Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. (Рим 9:9)11 Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.12 Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“13 А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: ‘Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?’14 Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“ (Лк 1:37)15 Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“16 След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом[1]. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.17 Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.18 Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?19 Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“20 И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.21 Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“22 Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.23 Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?24 Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?25 Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“26 Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“27 Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел.28 Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“29 Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“30 Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“31 Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“32 Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“33 След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.