1После се случи следното: Давидовият син Авесалом имаше красива сестра на име Тамар. Давидовият син Амнон се влюби в нея. (2 Цар 3:2)2Амнон толкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар. Защото тя беше девица и Амнон не виждаше възможност да се доближи до нея.3Но Амнон имаше приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Самая, а Йонадав беше много хитър човек.4Той каза на Амнон: „Защо ти, царски сине, тъй линееш от ден на ден – няма ли да ми откриеш причината?“ Амнон отговори: „Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.“5Йонадав го посъветва: „Легни в леглото си и се престори на болен. Когато дойде баща ти да те види, кажи му: ‘Нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде да ям, като сготви пред мене ястие, за да видя и да ям от ръцете ѝ’.“6И така, Амнон легна и се престори на болен. Когато царят дойде да го види, Амнон му каза: „Нека сестра ми Тамар дойде, да направи пред мене няколко питки, за да похапна от ръцете ѝ.“7Давид поръча вкъщи да кажат на Тамар: „Иди в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“8Тя отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси тесто и пред него приготви и опече питки.9След това взе тавата и ги изсипа пред него. Но той отказа да яде. Амнон нареди: „Нека излязат всички, които са при мене.“ И всички излязоха.10Тогава Амнон каза на Тамар: „Занеси ми ястието в спалнята и аз ще хапна от приготвеното от тебе.“ Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе в спалнята на брат си Амнон.11Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“12Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо! (Бит 34:7; Вт 22:21)13След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя – той няма да откаже да ме даде на тебе.“14Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.15Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“16А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша.17Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“18Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея.19Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.20А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други.21Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи[1].22А Авесалом не каза нито дума на Амнон – ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.23Две години по-късно Авесалом стрижеше овцете си във Ваал-Хацор, който е близо до Ефрем, и покани всички царски синове.24Дойде Авесалом и при цар Давид и каза: „Ето твоят служител има днес стригане на овце, нека царят и приближените му дойдат да празнуват заедно с твоя служител.“25Обаче царят каза на Авесалом: „Не, синко, няма да дойдем всички, за да не те отегчаваме.“ Авесалом го молеше силно, но той отказа да отиде, а го благослови.26Тогава Авесалом му каза: „Поне брат ми Амнон да дойде с нас.“ А царят му отговори: „Защо да дойде с тебе?“27Но понеже Авесалом настоя, той позволи с него да отидат Амнон и всички царски синове[2].28На своите млади служители Авесалом заповяда: „Гледайте, като се развесели сърцето на Амнон от виното и аз ви кажа: ‘Убийте Амнон’, тогава го умъртвете, без да се страхувате. Това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри!“29Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.30Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един.31Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си. (2 Цар 1:11)32Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му.33Затова нека моят господар, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.“34А Авесалом беше избягал. В това време младият воин, който стоеше на стража, вдигна очи и видя много народ да върви из пътя по нанадолнището.35Тогава Йонадав каза на царя: „Това са царските синове, които идват. Както каза твоят служител, така е станало.“36Щом той изговори това, ето пристигнаха царските синове и плачеха с висок глас. Също и царят, и всичките му придворни плакаха твърде много.37Авесалом пък избяга и отиде при Талмай, син на гесурския цар Емиуда. А Давид оплакваше сина си всеки ден. (2 Цар 3:3)38Авесалом побягна, дойде в Гесур и там живя три години.39Цар Давид престана да преследва Авесалом, защото се утеши за смъртта на Амнон.
2 Царе 13
Верен
1А след това стана така: Авесалом, синът на Давид, имаше красива сестра на име Тамар и Амнон, синът на Давид, я обикна.2А Амнон толкова се измъчваше заради сестра си Тамар, че се разболя; защото беше девица и на Амнон се виждаше невъзможно да ѝ стори каквото и да било.3Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Сама, брата на Давид; и Йонадав беше много хитър човек.4И той му каза: Защо ти, царски сине, слабееш ден след ден? Няма ли да ми кажеш? Тогава Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.5И Йонадав му каза: Легни на леглото си и се престори на болен. И когато баща ти дойде да те види, ти му кажи: Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде ядене да ям, и нека приготви храната пред мен, за да видя и да ям от ръката ѝ.6Тогава Амнон легна и се престори на болен, и когато царят дойде да го види, Амнон каза на царя: Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и да направи две питки пред очите ми, за да ям от ръката ѝ.7И Давид прати у дома до Тамар да кажат: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му приготви храна.8И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. И взе тесто и замеси, и направи питки пред очите му, и опече питките.9И взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. И Амнон каза: Нека всички излязат вън от мен! И всички излязоха от него.10Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси яденето в спалнята, за да ям от ръката ти. И Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе на брат си Амнон в спалнята.11А когато му подаде да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мен, сестро моя!12Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото такова нещо не се прави в Израил; не прави това безумие!13А аз – къде да отнеса срама си? А ти – ти ще бъдеш като един от безумците в Израил. Затова сега, моля те, говори на царя, защото той няма да ме откаже на теб.14Но той не поиска да послуша гласа ѝ. И ѝ надви и я насили, и лежа с нея.15И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон ѝ каза: Стани, махай се!16А тя му каза: Няма причина; това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той не искаше да я слуша.17И той извика момчето, което му прислужваше, и каза: Изгонете сега тази вън от мен и заключи вратата след нея!18А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери девици се обличаха в такива дрехи. И прислужникът му я изведе навън и заключи вратата след нея.19Тогава Тамар сложи пепел на главата си и раздра шарената си дреха, която беше на нея; и сложи ръката си на главата си и си отиде, като вървеше и викаше.20А брат ѝ Авесалом ѝ каза: Брат ти Амнон ли беше с теб? Но сега мълчи, сестро моя. Брат ти е, не вземай това нещо присърце. Така Тамар остана самотна в дома на брат си Авесалом.21А когато цар Давид чу за всички тези работи, много се разгневи.22А Авесалом не говори на Амнон нито добро, нито зло; защото Авесалом мразеше Амнон, понеже беше насилил сестра му Тамар.23А след две пълни години Авесалом имаше стригачи във Ваал-Асор, който е близо до Ефраим; и Авесалом покани всичките царски синове.24И Авесалом дойде при царя и каза: Ето сега, слугата ти има стригачи; моля те, нека царят и слугите му дойдат със слугата ти!25Но царят каза на Авесалом: Не, сине мой, нека не идваме всички, за да не ти натежим. И въпреки че настоя, той не поиска да отиде, но го благослови.26Тогава Авесалом каза: Щом не искаш, моля те, нека дойде с нас брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с теб?27Но Авесалом настоя и той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.28А Авесалом заповяда на момчетата си и каза: Гледайте сега, когато сърцето на Амнон се развесели от виното и когато аз ви кажа: Ударете Амнон! – тогава го убийте. Не се страхувайте; не съм ли аз, който ви заповядвам? Бъдете силни и храбри!29И слугите на Авесалом направиха на Амнон, както беше заповядал Авесалом. Тогава всичките царски синове станаха и всеки възседна мулето си и побягна.30И докато бяха по пътя, слухът стигна до Давид и се каза: Авесалом избил всичките царски синове и не останал нито един от тях!31Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята; и всичките му слуги стояха с раздрани дрехи.32А Йонадав, синът на Сама, брата на Давид, заговори и каза: Нека не си казва господарят ми, че са убили всичките младежи, царските синове, защото само Амнон е мъртъв; понеже по заповедта на Авесалом това е било решено от деня, когато той насили сестра му Тамар.33Затова сега нека господарят ми, царят, не взема това нещо присърце, да си казва, че всичките царски синове са мъртви; защото само Амнон е мъртъв.34А Авесалом избяга. И момчето, което беше на стража, повдигна очите си и погледна, и ето, много хора идваха по пътя зад него, откъм планината.35И Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват; както каза слугата ти, така е станало.36И щом свърши да говори, ето, царските синове дойдоха и издигнаха гласовете си, и заплакаха. Също и царят и всичките му слуги плакаха много горчиво.37А Авесалом избяга и отиде при гесурския цар Талмай, сина на Амиуд. И Давид скърбеше за сина си всеки ден.38Така Авесалом избяга и отиде в Гесурст. 37;, и беше там три години.39А цар Давид копнееше да отиде при Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.