1Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.2Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.3Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство. Живее между езичници, не намира покой. Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.4Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници. Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат, девиците му са печални. Горко и на самия него!5Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват, защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония; децата му бяха подкарани в плен пред противника.6И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища. Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.7В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.8Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение. Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му. И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.9По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си и се унизи много, и няма кой да го утеши. „Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“10Врагът простря ръка върху всичките му скъпоценности. Той вижда в ужас как езичници навлизат в светилището на Господа, за което Ти си заповядал да не влизат в Твоето събрание.11Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“12Вие, които минавате по пътя, дано не ви сполети подобно нещо! Погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато ме е сполетяла, каквато Господ ми изпрати в деня на пламенния Си гняв?13Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана; постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам, направи ме пуст и да боледувам всеки ден.14Ярема на беззаконията ми Той стегна около шията ми. Те се сплетоха и се струпаха на врата ми. Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръцете на ония, на които не мога да противостоя.15Господ повали всред мене всички мои храбри мъже, свика против мене събрание, за да унищожи младите ми воини. Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Юда.16Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.17Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове. Йерусалим стана нечистота посред тях.18Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка! Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.19Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.20Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.21Чуха, че стена, а утешител нямам. Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това. О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!22Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност. И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове, защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.
Плач Еремиев 1
Верен
1[1] Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд![2]2Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ[3]. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава[4]; всичките ѝ приятели я предадоха, станаха ѝ врагове.3Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията.4Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.5Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника[5].6И побягна от сионската дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.7В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.8Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста[6]. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата ѝ. И сама тя въздиша и се обръща назад.9Нечистотата ѝ е в полите ѝ, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава[7]. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!10Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището ѝ, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.11Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им[8]. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена!12Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв!13От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден.14Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана.15Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря.16Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви[9].17Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши[10]. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.18Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен[11].19Повиках любимите си, но те ме излъгахаст. 1-2;; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът имст. 11;.20Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта.21Чуха, че въздишам, нямам утешител[12]. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен.22Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления – защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.