Езекиил 8

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там. (Ез 14:1; Ез 20:1)2 Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу – огън, а от хълбоците му нагоре – блясък от нажежен метал. (Ез 1:27)3 И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист. (Ез 7:20)4 И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето. (Ез 1:28)5 Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността.6 След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат – големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“7 Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка.8 И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата.9 И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“10 Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения – на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо.11 А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом – с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях – и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак.12 И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: ‘Господ не ни вижда. Господ изостави страната’.“ (Пс 10:11; Ис 29:15; Ез 9:9)13 И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“14 Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз.15 И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“16 И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.17 И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира.18 Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“

Езекиил 8

Верен

1 И в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца седях в къщата си и юдовите старейшини седяха пред мен; и ръката на Господ БОГ връхлетя там върху мен.2 И видях, и ето, подобие на вид като огън; от това, което изглеждаше, че са хълбоците му и надолу – огън; и от хълбоците му нагоре – на вид като сияние, което изглеждаше като светъл метал.3 И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косата на главата ми. И Духът ме издигна между земята и небесата и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, при входа на вътрешната порта, която е обърната на север, където беше поставен идолът на ревността, който възбужда ревност.4 И ето, славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях на полето.5 И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа.6 И ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези – големите гнусотии, които израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още по-големи гнусотии.7 И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената.8 И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход.9 И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук.10 И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената.11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян.12 И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята.13 И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.14 И ме заведе до входа на портата на ГОСПОДНИЯ дом, която е на север, и ето, там седяха жени и оплакваха Тамузвавилонско божество.15 И ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи гнусотии от тези.16 И ме заведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом и ето, на входа на ГОСПОДНИЯ храм, между преддверната зала и олтара, стояха около двадесет и петима мъже; гърбовете им бяха към храма, а лицата им – към изток и се кланяха на слънцето към изток.17 И ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват? И ето, поднасят клончето до носа си.18 Затова и Аз ще действам с ярост, окото Ми няма да пощади и няма да пожаля. И да извикат в ушите Ми със силен глас, няма да ги послушам.