1Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.2Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?3И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.4Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.5Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.6За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;7така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.8Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.9Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.10А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,11да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.12И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,13духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.14Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.15Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.16За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?17Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.