Schließen
BibleServer is a donation based project by ERF Medien. 25 € will help us to secure next years funding.
Nápověda

Библия, нов превод от оригиналните езици

Въведение

1 Книга за историята на Товит, сина на Товиил, син на Ананиил, син на Адуил, син на Гаваил, от рода на Асиил, от Нефталимовото племе,
2 взет в плен по времето на асирийския цар Енемесар от Тисва, която се намира южно от Нефталимския Кидиос – град в Галилея отвъд Асир.

Животът на Товит до пленяването му

3 Аз, Товит, през всичките дни на живота си вървях по пътя на истината и правдата и сторих много добрини на своите братя и на своя народ, които бяха дошли заедно с мене в Ниневия, в страната на асирийците.
4 Още докато бях момче и живеех в страната си – земята на Израил, цялото племе на моя отец Нефталим се отдели от храма в Йерусалим, избран от всички племена на Израил за принасяне на жертви там. Този храм, осветен като жилище на Всевишния, беше съграден за всички поколения за вечни времена.
5 И както всички отделили се племена, така и родът на моя баща Нефталим принасяше жертва на Ваал – юница.
6 Аз пък често ходех сам на празниците в Йерусалим, както с вечна сила повелява законът на всички израилтяни; носех първите плодове, десятъците от произведеното и овча вълна от първото стригане
7 и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм;
8 а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак.
9 А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.

Пленничеството на Товит

10 По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците.
11 Аз обаче избягвах да ям от тях,
12 защото помнех Бога с цялата си душа.
13 И Всевишният ме дари с милост и благоволение пред Енемесар и аз станах придворен доставчик.
14 Ходих и до Мидия и в мидийския град Рага оставих у Гаваил, брата на Гаврия, десет таланта сребро на съхранение.
15 Но когато Енемесар умря, на негово място се възцари синът му Сенахирим и пътищата станаха несигурни, а аз вече не можех да ходя в Мидия.
16 По времето на Енемесар аз сторих много добрини на своите братя:
17 на гладните давах хляба си, на голите – дрехите си, а когато виждах някого от своя народ умрял и хвърлен зад стените на Ниневия, погребвах го.
18 Тайно погребвах и онези, които цар Сенахирим убиваше, когато с бягство се върна от Юдея. А той изби мнозина в яростта си и търсеха труповете им, но не ги намираха.
19 Но един ниневиец ме издаде на царя, че ги погребвам. И затова се скрих. А щом узнах, че ме търсят, за да ме убият, уплаших се и избягах от града.
20 Тогава разграбиха целия ми имот и не ми остана нищо друго освен жена ми Ана и сина ми Товия.
21 Но не минаха и петдесет дена и Сенахирим беше убит от двамата си синове. Те обаче избягаха в планината Арарат, а на негово място се възцари синът му Сахердон, който назначи Ахиахар, сина на моя брат Анаил, да се грижи за сметките и за цялостния ред в страната.
22 И понеже Ахиахар се застъпи за мене, аз се завърнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на печата, и управител, и ковчежник. Затова Сахердон му отреди второто място в държавата; а той беше мой племенник.
© 2018 ERF Medien