1Това е книгата, която Варух, синът на Нирия, син на Маасея, син на Седекия, син на Асадия, син на Хелкия, написа във Вавилон, (Ер 32:12; Ер 36:4)2в петата година, на седмия ден от месеца, по времето, когато халдеите превзеха Йерусалим и го изгориха с огън.3Варух прочете тази книга на глас пред Йехония, сина на Йоаким, юдейския цар, и пред целия народ, дошъл да слуша книгата, (4 Цар 24:8; Ер 22:24)4пред знатните и пред царските синове, пред старейшините и пред целия народ – пред малки и големи, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд.5И те плакаха, постиха и се молиха пред Господа.6Тогава събраха пари всеки според силите си7и ги изпратиха в Йерусалим до първосвещеника Йоаким, сина на Хелкия, Саломовия син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Йерусалим.8Междувременно Варух беше получил на десетия ден от месец сидал* заграбените от Господния дом сребърни съдове, за да ги върне в юдейската страна. юдейският цар Седекия, синът на Йосия, бе поръчал да направят тези съдове (4 Цар 24:17)9след като Навуходоносор, вавилонският цар, беше преселил в Йерусалим Йехония заедно с управниците и пленените от знатно потекло, и обикновени граждани на страната и ги беше довел във Вавилон.10Те изпратиха и следното писмо: „Ето ние ви изпращаме пари, купете с тези пари жертви за всеизгаряне*, жертви за грях, тамян и пригответе дар. Направете приношение върху олтара на Господа, нашия Бог,11и се молете за живота на вавилонския цар Навуходоносор и за живота на сина му Валтасар, та дните им да продължат, докато има небе над земята. (Езд 6:10; Ер 29:7; Дан 5:1; 1 Тим 2:1)12А на нас Господ да ни даде сила и радост в очите! Така ще живеем под закрилата на вавилонския цар Навуходоносор и под закрилата на сина му Валтасар, ще им служим много дни и ще намерим тяхното благоволение.13Молете се за нас пред Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Господа, нашия Бог, и яростта на Господа и гневът Му не се отвърнаха от нас до ден днешен.14Четете тогава и тази книга, която ви изпращаме, за да се слуша от всички в Господния дом, когато народът се събира в празнични и бележити дни.“
Народът изповядва греха си пред Бога
15И кажете: „У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас – срамът по лицата, както в днешния ден: у всеки един от юдеите и у жителите на Йерусалим, (Дан 9:7; Вар 2:6)16у нашите царе и управници, у нашите свещеници и пророци, у нашите предци, (Езд 9:6)17затова, че съгрешихме пред Господа (Дан 9:5)18и не Му се покорявахме, не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, и не следвахме заповедите, които ни е дал. (Тов 3:3; Вар 2:10)19От деня, в който Господ изведе предците ни от египетската земя, и до ден днешен ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не искахме да слушаме гласа Му. (Ер 7:25)20Затова ни сполетяха бедствията и заканата, която Господ отправи чрез Своя служител Мойсей в деня, в който изведе предците ни от египетската земя, за да ни даде земя, в която текат мед и мляко. И така е и до днес. (Изх 3:8; Лев 26:14; Вт 28:15; Дан 9:11)21Ние не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, във всяко слово на пророците, които Той изпращаше при нас,22а всеки следваше недостойните помисли на сърцето си, служехме на други богове и вършехме злини пред очите на Господа, нашия Бог.“ (Ис 53:6; Ер 7:24)